Антон Мосин за архитектурата в Германия и България

Успешният архитект Антон Мосин има собствени офиси в Берлин и София. Проектирал е къщи, мансарди, вили и офиси в Германия, Гърция, Италия и, разбира се, в България. Какво е добро за един руснак в архитектурата и какво за един германец – прочетете нашето интервю.

За Българските клиенти. Днес частните клиенти с техните вили и замъци почти са изчезнали. Имаше корпоративен клиент. Има развойни компании, които по правило започват с луксозни стоки, а след това изграждат всичко по-евтино, по-евтино, по-евтино… Тази тема е страшно интересна за мен, защото съм строил социални жилища в Германия.

Социални жилища в Германия. При социалните жилища в Германия частният предприемач получава пари от правителството, за да построи апартаменти с фиксиран наем, и не може да повишава цената. Това са малки апартаменти с площ между 50 и 100 квадратни метра. м. Те са построени в съответствие с всички стандарти, с асансьори, рампи, подемници и т.н. за хора с увреждания. Схемата на апартаментите е подобна на тази, която правим сега в Нова София, а именно нискоетажни жилища с площ от 30 до 80 квадратни метра. м.

От гледна точка на архитекта е много интересно да се строят социални жилища, защото е трудно да се получи добра архитектура като резултат – Бюджетът е ограничен. Архитектът приема проект с фиксирана цена на квадратен метър, за който отговаря. В Германия всичко е регулирано Например не можете да увеличите броя на етажите или площта.

За строителството в България. В България основният въпрос е Има ли нещо, което можете да направите, за да изградите повече?? Къде да отида, за да получа одобрение за 20 етажа вместо за 17?? Това понякога е изкуството на Българския архитект.

От две години и половина разработваме селището Южная Долина. Оттогава концепцията е променяна три пъти, понижавана и повишавана. Започнахме с градски къщи. Оказва се, че никой не ги купува. След това таунхаусите се превръщат в секционни жилища, в три- или четириетажни къщи. Сега искат да построят седеметажни къщи.

За Нова София. Мащабът на строителството е огромен, какъвто никога не е виждан в Европа. Хиляда хектара, колкото е размерът на Люксембург, например, за нас не е границата. Но е невъзможно да се отделят дори хиляда хектара от останалата част на страната. Не трябва да забравяме, че освен архитектура, градското планиране изисква и финансови и политически решения. Не можете да повлияете на властите например да построят скоростен трамвай в Нова София или да създадат работни места.

За стара София. София не прави това, което прави останалата част от света, а именно – да се деурбанизира. Те работят в центъра на града, но не живеят там. Например в центъра на Берлин те живеят много добре! Ето защо през почивните дни центърът на София е пуст и безлюден.

София се промени много напоследък. Той все повече се превръща в провинциален ( ! )град. Разгледайте тези пешеходни зони. Европа експериментира с тях още през 60-те години на миналия век. До 2000 г. всички разбраха, че не е необходимо. Автомобилите са неразделна част от съвременния град. Разбира се, техният брой трябва да се регулира, местата за паркиране трябва да се структурират, тротоарите да се разширят, а улиците да се озеленят. Но създаването на напълно затворени за автомобили улици в столицата съвсем не е необходимо. Това е отличителен белег на малки, туристически европейски градове като Лука в Тоскана или Брюж в Белгия.

Ясно е, че в Европа никой не кара автомобил на шест реда в центъра на града. Но общественият транспорт – които далеч надхвърлят автомобилите. Има обществен транспорт, има велосипеди, има много алтернативи.

Друг подход. Порази ме неочакваният стремеж на московските власти към облагородяване на парковете. От една страна, всичко това е много добре, но с толкова много нерешени проблеми – Странно и скъпо! В Берлин, близо до дома ми, има общински парк, построен преди две години ( Park am Gleisdreieck ). Мястото е много интересно – бивша товарна гара. Територия в продължение на два километра. Авторите са оставили всички стари конструкции: траверси, релси, стрелки, превръщайки всичко в нещо като детска площадка… През релсите пониква трева, млади брезички. Брилянтен! И като цяло не са скъпи. Тук, в Европа, е различно, защото икономиката работи по различен начин.

За частни резервации. Квадратните метри станаха много по-малко – три хиляди вече не се поръчват. Интериорите са ограничени до четиристотин квадратни метра, най-много хиляда. При нас идват хора, които ни познават, възприемат нашия стил. Те вече не искат мраморни колони, златни стени. Наскоро ме помолиха да направя нещо подобно. Отказах се.

Прочетете цялото интервю в