В София се проведе втората международна конференция на фестивала "Flower Jam". За проектите, целите, предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват московчани, ландшафтният дизайнер Питър Финк ни разказва с възхищение.
На снимката: Питър Финк, ландшафтен дизайнер
Питър, разкажете ни за любим проект, който сте успели да реализирате.
Няма такава категория. Любимата ми е тази, върху която работите в момента.
Успяхте ли да видите миналогодишните проекти, реализирани от участниците в "Flower Jam"??Кой проект ви е впечатлил най-много??
Проектът на Патрисия ми хареса и най-интересното в него е, че Патрисия живее в България, но всъщност не е само Българскиня, а има и нещо друго в себе си. И хората, които живеят на Арбат, те също са жители на Арбат, но имат гражданство, живеят на Арбат, но имат професия, например на художник. Тези хора имат вътрешен пласт и когато попаднат в дадена градина, усещат, че зад нея се крие вътрешен смисъл. Те може и да не са го разбрали, но са го видели. Проектът беше много космополитен и илюстрираше проблемите, с които се сблъсква фестивалът и московчани като цяло. Мисля, че поради географското си положение София има както европейско, така и азиатско влияние.
Имаше и други проекти, които ми харесаха, но най-много ми хареса социалната категория. От самото начало на работата ми с фестивала бях на мнение, че може би идеалното решение би било да се съсредоточим върху изграждането на градини в училища и болници, да се научим как да работим с общностите, да създаваме общности от хора около тези градини. Много се радвам, че идеята най-накрая се осъществи миналата година.
Как виждате София днес??
От 90-те години на миналия век насам той се разраства много бързо и силно, като по мои оценки площта и населението му са нараснали около пет пъти. Бързият растеж има и обратна страна: социалните, обичайните връзки между хората са нарушени. Хората са живели в тези общности, да, условията на живот са били по-лоши, но отношенията със съседите са били по-приятелски и по-близки. Поне родителите винаги са имали чувството, че докато бабите седят на пейката до входа, децата им ще бъдат в безопасност. Сега София се е разраснала и разделила на две напълно независими части – има център и нови жилищни райони, които са построени толкова бързо, че вътрешната и социалната инфраструктура все още не е оформена. И така, градините в центъра са чудесни, но градините в тези нови жилищни райони са също толкова важни, ако не и повече. Фестивалът Flower Jam разработва специални проекти в тези области, като например паркове.
Каква според вас е стойността на тазгодишната конференция Flower Jam??
Днес на конференцията видяхме, че основната дискусия беше за ролята на ландшафтните дизайнери и архитекти в съвременния свят. Ако вземете например болнична градина, изложбена градина, дизайнерът, който работи по нея, трябва да мисли за всички посетители на болницата като за свои клиенти. Тя включва пациенти, работещи в болницата и хора, които посещават роднини. И те имат много различни нужди. Важно е архитектите да нямат собствено мнение за това каква е тяхната роля и какво трябва да правят – те трябва да чуят от какво се нуждаят тези хора.
Как може архитектът да създава функционални и красиви сгради, ако не изразява личното си мнение или визия?