Лавандула - особености, сортове, отглеждане
Лавандулата произхожда от Средиземноморието. Като диворастящо растение се среща в Северна Африка, Южна Франция, Испания и Далматинското крайбрежие. Естествените находища обикновено са разположени на около 2000 м надморска височина. Основните производители на лавандулово масло са Франция, Испания, Молдова и България.
Биологични особености Лавандулата произхожда от планински райони и притежава характеристиките на студоустойчиво растение. Издържа на ниски температури и на суша. В период на покой, възрастните растения издържат до -26С, но след започване на вегетацията, младите растения загиват при температура, по-ниска от -7С. Култивираните сортове обаче са топлолюбиви и светлолюбиви растения и не понасят засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви и почвите с високи подпочвени води. Най-подходящи за лавандулата са почви с неутрална и алкална реакция (pH от 6 до 8 ). Растението не понася плитки подпочвени води, особено на неизравнени терени, където водата се задържа. Растенията постепенно засъхват и загиват.
Лавандулата има добре развита коренова система и може да се отглежда и на наклонени терени. Кореновата система е силно развита, като основната маса е разположена в слоя 0–40 см. Скелетните корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата. Цветовете са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас, оцветени в бяло, бледорозово, виолетово или синьо. Има 4 тичинки. Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната. В цветодаване встъпва две години след засаждане, като продуктивността се увеличава до 5-8 годишна възраст, след което добивите започват да намаляват. Продължителността на цъфтежа зависи от грижите, които се полагат за насажденията.
В България се отглеждат високопродуктивни сортове, създадени в Института по розата, етерично-маслените, лечебните и подправните култури - Казанлък. Българските сортове са едни от най-високодобивните в света, с качествено лавандулово масло, с изравнени морфологични белези по темп на развитие и цъфтеж. Те са предимно ранно- и средно-ранно цъфтящи, което дава възможност за по-продължителен период на прибиране и равномерно натоварване на дестилериите. Всички български сортове са с изправени надземни части и дебели и дълги дръжки. Те не полягат и са подходящи за механизирана поддръжка и прибиране.
Най-често засажданите сортове са:
Хемус - Ранен до средно-ранен, високодобивен сорт, със средно съдържание на етерични масло 1,9-2% и биологичен добив от декар 8-9кг/дка. Масово се засажда из цялата страна и е приет за стандарт. Подходящ е за механизирано отглеждане и прибиране.
Дружба - Средно-ранен с висок добив на съцветия и средно съдържание на етерично масло 1,8-1,9%. Ориентировъчен биологичен добив на етерично масло от декар 10-11 кг/дка. Подходящ е за механизирано отглеждане и прибиране.
Карлово - Цъфти късно и продължително, което позволява удължаване на периода на прибиране и преработване. Съцветията са тъмновиолетови. Това е най-добрият сорт за получаване на сушен цвят. Съдържание на етерично масло - около 1,7%, с среден биологичен добив 7-8 кг/дка.
Севтополис - Средно-ранен, с високо съдържание на етерично масло 2,7% и биологичен добив средно 15 кг/дка.
Юбилейна - Средно-ранен, с тъмновиолетови съцветия, подходящ за производство на сушен цвят и етерично масло. Биологичен добив на цвят средно 625 кг/дка, а на лавандулово масло 15 кг/дка.
Рая - Средно-ранен сорт с висок добив на цвят 673 кг/дка и етерично масло средно 17 кг/дка. Сортът е сравнително нов и масовото му внедряване предстои.
Хебър - Също нов сорт, с тъмновиолетови съцветия. Подходящ е за получаване на сушен цвят и етерично масло. Това е най-високодобивния сорт за получаване на цвят от лавандула. Среден добив 755 кг/дка и етерично масло 17 кг/дка.
