Наука, технологии, природа, бизнес

Семейство: Lamiaceae (Устоцветни)

Родът на чубрицата включва около 30 вида едногодишни и многогодишни растения и малки храсти. Това са предимно ниски и компактни растения, разпространени в умерените райони на Северното полукълбо. Представителите на този род обитават предимно сухи и слънчеви места. У нас чубрицата се отглежда като едногодишно тревисто растение. Най – разпространени са балканската ( Satureja montana ) и градинската ( Satureja hortensis ) чубрица.

Устройство

Стъблото й е изправено, четириръбесто (подобно на копривата) и силно разклонено от основата. Покрито е с нежни власинки. На височина достига 15 – 50 см. Листата са издължени, линейни, разположени срещуположно на къси дръжки. Максималната им дължина е до 3 см. Листата имат приятен аромат, доста силен, и се използват като подправка. Пресните листа съдържат 45-50 мг витамин С, 3-9 мг каротин и витамин Р, етерично масло и други. Цветовете са бели, розови или лилави и израстват от стъблото на групички по няколко.

Чубрицата цъфти през лятото. Коренът е тънък, с цилиндрична форма. Чубрицата трябва да се отглежда на слънчево място. Не е взискателна към почвените условия, но на по-плодородни и по-бързо затоплящи се почви, добивът и се увеличава.

Семената на чубрицата са дребни, и затова за предпочитане е да се отглежда чрез разсад.

Сее се от април до средата на юни на открита леха с по 1-1,5 г на м2 семена. Засетите семена се покриват с тънък слой почва или ситно пресят разложен тор, който се притъпква с дъска.

Засажда се около 1 месец след сеитбата, от началото на май до средата на юли; по-едри растения израстват от по-ранните срокове на засаждане. Растенията на разсаждане са 30/20-25 см. Най-добре е да се сади във фитарии, но се отглежда чубрица и на кавали, а също и по вадите като уплътнителна култура в градината.

През вегетацията на чубрицата почвата се разрохква 2-3 пъти и редовно се полива.

Приложение на чубрицата като подправка и билка

Като подправка се използва надземната част на растението. Може да се бере преди, по време или след цъфтежа. Суши се при температура около 35 градуса, на сянка. Добре изсушената чубрица е със зелен цвят, характерна силна миризма и леко парлив вкус.

В официалната медицина чубрицата се ползва при стомашно – чревни заболявания (стимулира стомашната и чревната дейност), като болкоуспокояващо и укрепващо средство. Има отхрачващо действие. Други нейни приложения са против повръщане, при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни проблеми. Използва се и като като средство, възбуждащо апетита.

>В Българската народна медицина чубрицата се използва при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, нервни припадъци и др.

През 18-ти век в Италия считали, че стрък чубрица ободрява сънливите и бързо прогонва съня при помирисване.

Растенията се прибират, когато започнат да цъфтят; след прецъфтяване ароматът им отслабва. Те се орязват цели или се оскубват и се сушат на сянка. От 1 дка може да се получат 7000-8000 растения.

---

Сподели тази страница